2001: A Space Odyssey - лична оценка
От много време насам съм ценител на научната фантастика и съм изгледал и прочел достатъчно много заглавия. Има някои заглавия, които пропусках, просто защото бяха от години, които бяха прекалено назад. Ефектите не са били мой приоритет никога, но липсата им е има отблъскващ такъв. Въпреки това се реших да прегледам някои от „вечните класики“ и дойде време да сложа и този филм в личната си колекция. Ето го моето лично и непрофесионално ревю.
Визуални ефекти
Започвам с това, защото вече го споменах като фактор, който може да бъде с отказващ ефект за мен. Въпреки, че филма е от 1968 се оказа, че ефектите са на много високо ниво. Мога да твърдя, че изглежда по-добре от някои научни фантастики, които правят днес. Невероятно изглеждащ за годините си!
Луната, Земята видима от космоса, Юпитер и самите кораби изглеждаха чудесно. Имаше някои неща, които ме издразниха, но не толкова, че да ми нарушат насладата. Едно такова нещо беше големината на станцията и кораба с въртящия барабан. Идеята за изкуствена гравитация чрез въртене не е нещо ново и невероятно, но математиката не излиза. Толкова малък обръч не би работил.
След като се запознах с концепцията на двигателя в „Експанзията“ с постоянното ускорение за създаването на гравитация, ми е трудно да се върна към идеята за центробежната сила, но на Discovery – просто не е реалистична.
Героите
Герои и актьори, които са там за самата игра и изкуство. Такова впечатление ми направи. Няма екипаж по checkbox, няма политки и модерен подбор.
В самия филм, обаче, нямаме почти никакво развитие на повечето герои. С някои от тях се срещаме за кратко. Дори не запомних имената на повечето – само на Дейв. И Хал. Това го приемам като минус, защото историята ми се стори интересна и въвличаща. Беше любопитно как всичко се наслагва и открива пред екрана.
Имаше и някои сцени, които не съм сигурен защо бяха там – като разговора на Др Флойд с дъщеря му и рождения и ден. Не допринася нищо за сюжета към така или иначе бавно движещ се филм.
Скорост
Това е един от най-бавните филми, които съм гледал. Когато се е излъчвал 1968 хората все още не са кацнали на луната, и този филм е бил нещо, което със сигурност би ги накарало да въздъхват. Но по днешните стандарти, с достатъчно добър CGI и космически сцени, слушането на класическа музика докато десет минути приближаваме станцията.. това е по-скоро за фон докато правя нещо друго.
Това не е проблем на филма, но е нещо, което днешната аудитория вече е виждала в достатъчно количество и в някои отношение по-добре.
Опитах се да изгледам всичко, но втората част на филма не успях да издържа и започнах да прескачам космическите сцени. Прекалено много време не се случваше нищо и просто гледах как кораба минава милиметър по милиметър на екрана.
Хал 9000
Няма как да не кажа, че тази част ми се стори релеватна днес. Особено с днешния AI, който имаме и с „качествата“, с които разполага. В самия филм нещата се развиват точно по начина, който очаквам да се развият и нещата в нашия свят. AI, който халюцинира достатъчно добре и си вярва, че е безгрешен. Наблюдаваме го вече това с езиковите модели.
В 2001 Хал е интересен персонаж и ми хареса дълбочината на уменията му. Всичко е напълно правдоподобно – от контрола върху станцията, до разговорите с екипажа, включително и четенето на устни.
Правдоподобни ми се стори и креативността му.
Обща равносметка
Навсякъде чета, че Kubrick е визуален директор и разказва историята си чрез ефектите и сцените си. Това за модерен филм е нож с две остриета. Отнема прекалено много време да разкажеш история по този начин. Директен пример е началото на филма. Разбирам, че концепцията е да „покаже“ еволюцията на човека от примат до космическо създание, но сцените с маймуните бяха трудни за гледане. Отнеха цяла вечност. По едно време се зачудих кой точно филм гледах.
Въпреки бавното движение на всичко по екрана, самия филм ми се стори с интересен сюжет и интересна тематика. Разбирам защо се счита за една от вечните класики. Бавен и муден, но с чудесни ефекти и история.
Личната ми оценка е положителна. Не съм литературен и филмов критик, но пак бих гледал филма след 10-15 години. Въпреки това не е в личните ми топ 10 на най-добри фантастики.