Леко разочарование с Europa report ( 2013 )

Този филм се канех да го гледам няколко пъти, но все ми изскачаше от полезрението по някаква причина. Най-накрая се наканих и го изгледах. За съжаление малко се разочаровах по причини, които ще опиша по-долу.

Европа е много специална луна и се надявам да доживея деня, в който наистина ще стъпим там или поне ще изпратим достатъчно сериозна и здрава сонда, която да подължае из ледовете и. Честно да си кажа – не разбирам целия ентусиазъм около Марс, когато имаме толкова по-вълнуваща дестинация като тази Юпитерова луна. Именно и поради тази причина имах големи очаквания за филма. Надявах се да има интересна история и да разкаже нещо готино с умерена фантастика.

В самия филм, сюжета е интересен, имаме първата пилотирана експедиция до Европа, където се подозира наличието на океан и потенциален живот. В ревюто има информация за филма! Общата ми оценка за филма е: 5.7 точки.

Сюжет и логика филма

Филма си следва сюжета, но има някои неща, които ми се струват много нелогични. Нека само да отбележим, че ако имаме технологията да пратим шест човека до Юпитер на толкова сложен кораб, ще са предвидени много повече решения за потенциални проблеми.

Пръв такъв случай е повредата, която води до смъртта на Кориган. Малко изкуствено и прибързано беше цялото действие там, допълнително, че супер ясно стана, че нещо такова ще стане, щом се „запознахме“ със семейството му още отрано, докато за другите герои едвам знаем имената и почти нищо повече. Евтин опит за емоционална реакция от нас. Не разбирам как може да имаме толкова сложен кораб с такива сериозни възможностти и да няма лесен начин или достъп до всяка една система отвътре. Абсурдно ми се струва да са на такова неописуемо разстояние и да не се помисли за всички варианти, за които ще трябва да правят някакви ремонти.

Втори леко дразнещ момент беше недосмислицата при предаването на данните. Една такава мисия не би трябвало да е полу-самоубийствена сама по себе си. Изпращаме хора до там – супер, но не вярвам, че първото, което трябва да направят е да слязат долу. Почти съм сигурен, че в реалния свят биха се пратили достатъчно много сонди или системи, които да пробиват, изследват и изпращат данните в орбита. Екипажа е там да управлява процеса, а не да се хвърля с главата напред и каквото стане.

Не успя да ми стане ясно и защо не можаха лесно да комуникират с кораба и съответно Земята. Не обичам изкуствено създадени проблеми. Много евтино ми идва.

Като изключим това, самия сюжет следваше една линия и не се откъсна от нея. Нямаше някакви специални и пресилени обрати, но си имаше голяма доза предвидимост. От всички 2 точки, за тази част допускам 0.7 точки.

Това ме води до самата фантастика.

Тук сякаш са се постарали повече и фантастиката ми се стори на ниво. Кораба имаше разумен дизайн и нямаше фантасмагории. Разумни технологии с разумни и разработени научни концепции.

Нямаше обаче развитие на компанията, която ги изпраща и какъв е мотива да го прави. Защо частна компания финансира нещо такова? Тоест тук имаме космически компании, които работят в открития космос и целта е да продават водата от там? Или имаме сериозен проблем на Земята и водата не стига? Не става ясно.

Въпреки това, създава се някакво усещане, че света е малко по-голям от просто историята, която се разказва. Жалко обаче, че няма нищо в дълбочина.

Самата фантастика обаче движи сюжета и в случая жанра не е просто пълнеж за историята, а цялостен двигател. 1.5 точки.

Героите и диалозите

Тук нещата ме разочароваха доста. Имаме някои „движещи“ хора, но всички са сравнително плоски като персонажи. Има някакви неща като характер, но са по-скоро опити за конфронтация и създаване на изкуствено усещане за напрежение и мистерия в зрителя. Не ми се сториха автентични.

Пример – Андрей Блок – разбирам, че страда покрай ситуацията с Кориган, но в крайна сметка едва ли са ги събрали от кол и въже и тези хора трябва да бъдат със солиден опит за такава мисия. Би трябвало да е по-издръжлив психически.

Половината от героите дори е трудно да ги запомниш. Такива са Уилям Сю, Катя Петровна и Даниел Люксембург. Нямам никаква идея какво свърши и за какво беше Даниел. Пълнеж, за да има количество?

Катя ми идваше малко като „правя каквото си искам“. Нямаше ясна йерархия и нещо беше не както трябва.

Самите разговори и диалози между хората бяха колкото да кажат какво правят и какво се очаква да направят. Нито повече, нито по-малко. То в днешно време може и да е плюс това де. 0.6 точки.

Тема и мотивация

Има няколко добри неща, които мога лесно да назова.

• Историята е за нещо конкретно и няма скрито послание или вторична история.
• Историята се разказваше достатъчно добре и визуално и не се налагаше да се обяснява излишно.
• Саможертвата на екипажа беше някак очаквано, но удовлетворяваща.

В това отношение смело мога да дам 2 точки.

Филмография

Това най-много ме разочарова като го видях. Изключително не харесвам филми, които са в тип „документален“ и гледаме най-удобната камера. Много ми се губи атмосферата така и има нещо друго – по този начин си сякаш извън историята и я наблюдаваш, а не си част от нея.

Космическите сцени и визуализацията бяха на чудесно ниво. Страхотно за 2013 година.

Сюжета се развиваше с добро темпо и нямаше моменти, които исках да свършват. Музиката беше ок, но на моменти липсваше.

Атмосферата я нямаше на моменти. Най-големия ми критицизъм е заради документализацията на филма.

0.9 точки.

Заключение

Може би очакванията ми за филма бяха по-големи и ако бях подходил с по-ниски очаквания, може би нямаше да има толкова неща, за които да се хвана.

Не ми е в топ филмите и се надявам скоро да има още материали и филми за Европа.

Крайна оценка – 5.7 точки.