Star Trek: Enterprise — лична равносметка за най-недооценения сериал
Имам специално отношение към този сериал. Това беше първото шоу от света на Стар Трек Вселената, което гледах преди достатъчно много години. Бях дете, което от малък си падаше по космоса, космически кораби, извънземни и какви ли ще щуротии от този типаж. Интригуваше ме какво ли може да има някъде там. Със сигурност, мога да твърдя, че този сериал повлия на някои решения от живота ми.
Когато гледах епизодите за първи път бях прекалено млад, за да осъзная всичко, което наблюдавах, но сега сериала го виждам по различен начин. В момента съм на един етап, където започнах хронологично гледане на всичко от тази вселена. И някои неща ми се стори нелогични и даже ме дразнеха. Но цялостната ми равносметка остава същата – това е лесно сериал, който влиза в топ 3 в моята лична класация на най-добрите Стар Трек сериали.
Никога не съм разбирал защо се върти из пространството, че STE е непопулярен сериал и самите фенове го отлъчват. Това може и да е било така за отдадените на класическата ера ценители, но за хората като мен, които просто си падам по готината научна фантастика, STE няма този тежък черен почерк върху вселената. За мен градежа започна оттам.
И това ме навежда към песента от интрото. Преди да чуя това на класическия Трек, чух Shape of the Hearth на STE и тя се превърна в елемент на мотивация и вдъхновение. Винаги, когато съм се занимавал с нещо тегаво, трудно, тази песен ми е помагала и ми е припомняла, че нищо качествено не идва лесно. Не е класическата мелодия, която повечето от старите поколения са очаквани, но това за мен нямаше никакво значение. Аз други не познавах.
Ще започна с това, което на мен не ми допадна, за да мога да отделя по-голямата част от текста за нещата, които ми харесват.
Ще започна с това, че повече обясняват как сериала започва бавно и мудно и едва в третия сезон започва да става достатъчно динамичен, интересен и да си стъпва на краката. За мен това твърдение не е точно така. Даже в някои отношения е обратно.
Първите два сезона имаха едни от любимите ми епизоди – Silent Enemy, Civilization, Oasis, Carbon Creek, Minefiled, Dead Stop, The Communicator, Horizon и Regeneration. Реално са почти всички като почти през целите два сезона не съм си гледал телефона. Но не мога да кажа същото за трети и четвърти сезон. По-малко за трети и доста повече за четвърти.
Третия сезон е силен, но за мен, четвърти сезон е като мини аркови епизоди, които се разпростират повече отколкото би ми се искало. В първите сезони наблюдаваме различни светове, култури, ситуации, докато в четвърти сезон нещата са наобратно – доста повече екшън, почти никакво развитие на вселената, а експлоатация на съществуващи идеи.
Лично за мен, вулканците не са от най-интересните раси и епизодите с тях са ми малко в повече. Особено, когато имаме разпространение между няколко епизода... не е моето нещо. Друго, което изобщо не ми допадна е, че колкото повече напредваше сериала, толкова по-малко внимание сякаш се обръщаше на развитието на кариерите на персонала.
Повишение не получи никой за цели 10 години.
Но да се върна на трети сезон – там нещата се развиваха страхотно. Имаме епизоди с екшън, епизоди с морал, дилеми и интересни ситуации. Сякаш малко бързо се развиха нещата със Зинди, но усещането за завършеност не беше прекалено агресивно. Но имаше прекалено много нелогични неща.
Нелогично беше Арчър да не търси решение срещу аномалиите, само защото Тпол имаше непоносимост и нетърпимост към решението. Спасението на Земята ми се струва като достатъчно важна цел, която би изисквало жертви. Допълнително – защо само Enterprise е в пределите, за да търси Зинди. Не се създаде усещането, че Земята е на ръба на унищожението. Очевидно има и някакви други кораби в орбита и във флота, защото сме ги виждали. Не са NX клас, но не би ли трябвало всичко живо да търси решение?
Защо вулканците не изпратиха кораби, които да асистират на Земята в орбита. Когато Зинди стигат планетата в последния епизод – там не би ли трябвало да има армада от кораби? А не няколко объркани капитана с една станция, която дори няма оръжия.
То това е нещо, което ме дразни в повечето сериали. Много от нещата и ситуациите се третират като индивидуални оазисни проблеми. Аквариуми, които не излизат от няколко рамки и всички винаги е много удобно или неудобно за нуждите на сюжета. Вселената има потенциал да бъде огромна, а винаги всичко се върти около една кърфица решения. Защо?
Вселената гъмжи от живот. Самия Арчър в четвърти сезон ни обяснява как галактиката се оказа много по-населена отколкото сме си мислели, но не се създава това усещане. Не строиш първия платноходен кораб, ако преди това не си построил хиляди малки платноходки. Не се връзва да имаме кораб като NX с такъв двигател, ако нямаме достатъчно много малки кораби, които да циркулират слънчевата система.
Друго, което намирам за неприятно е, че всъщност тук няма Старфлийт или организация, която да съществува реално над Арчър. Там са на хартия, но решенията се взимат главно от екипажа дори и когато това да е много над самия капитан. Съгласуванията трябваше да са много повече. Друг недостатък е, че и самия персонал го няма. Цялото шоу се върти около пет човека и никой друг. Щеше да е чудесно да имаме няколко персонажа, които макар и второкласни, да се въртят около главните герои. А не светата троица да прави всичко сама. Съвсем спокойно можеше да махнат 90% от персонала и нито един епизод нямаше да усети нуждата им.
Тези две неща винаги са ме дразнели, дори и като малък. Сега още повече се усещат като някаква нелогична тежест. Арчър е капитан на звезден кораб. Очаква се да контролира процесите, а не да хвърчи навсякъде с фазов пистолет, а на мостика да командва шивача (образно казано).
По самите сюжети мога да кажа, че това, което ще опиша е валидно за всичките Трек сериали, така че да не се третира толкова като червен флаг за Enterprise, колкото това, че и той страда от същото. Проблемите на кораба винаги следват сюжета. Точно, когато решението е да телепортират някого на борда – точно тогава нещо се случва с транспортера. Трябва им нещо да сканират – последното торпедо е ударило точно скенерите. Трябват им оръжия – винаги са офлайн в най-неподходящия момент. Да не говорим колко епизода имат сюжетни дупки именно с технологията за транспорт. Някъде в някоя сграда са хванати нашите герои и на никой не му хрумва да ги телепортира. (Примерно епизода в Пжем). А ако случайно се сетят, че имат такава възможност – има смущения в облаците/атмосферата или някаква неизправност.
За мен цялата идея на темпоралната студена война и изобщо пътуванията във времето, макар и интересни като епизоди, нямат никаква логика. Парадокси и просто трябва да ги избягват.. лично мнение. Дупки в сюжета до безкрай.
В смисъл... разбирам го това нещо, но ми се струва и прекалено детинско на моменти.
Сега към това защо този сериал е в моите топ три.
Усещането на сериала е точно каквото трябва да бъде. Успяли са да създадат кораб и технология, която да се усеща точно като за периода между днес и TOS/TNG ерата. Самия NX е един от най-красивите кораби, които съм виждал. Дизайна му отвътре наподобява подводница, а отвън е елегантен и изчистен. Мостика се усеща като напреднал, но и изостанал едновременно. Дизайнерите са успели да пресъздадат миналото чудесно откъм Стар Трек перспектива.
Целия сериал излъчва едно такова усещане на това, че е близко и до нас. Аха, още малко и може да имаме това, което и те.
Самите герои и персонажи се усещат живи с история. Макар да не се запознаваме с никой извън важните седем, тези седем си имат истории, страхове, желания, амбиции. Жалко, че не се доразвиха и кариерно. Някои си заслужаваха повишенията. Забавни персонажи, забавни ситуации, интригуващи, тъжни, спонтаннни, имаше от всичко.
Епизодите, в които се борят моралните дилеми са страхотни. Един от най-силните епизоди за мен е Dear Doctor. Да припомня, това е епизода, в който Enterprise са на планетата на Валакианците и Менк като първите умират от генетично заболяване, а вторите имат капацита да владеят планетата сами. Тежък епизод с тежки дилеми. Дали Флокс да помогне на Валакианците или да остави света и еволюцията да решат. Доволен съм от развръзката и за мен това беше правилното решение – ние не сме там, за да бъде Бог.
Самия сериал има много такива готини епизоди, които те карат да се замислиш. Не е чист екшън, където се пуцат постоянно.
Страхотни бяха и появите на Шран. Всички епизоди с него са удоволствие за гледане. На кантар съм единствено за последния епизод на четвърти сезон. Смъртта на Трип там беше толкова пресилена и безсмислена. Ако толкова искаха да убият някой, можеше да се постараят повече. Арчър имаше нужда от по-готин епизод за край.. но това е, което получаваме и се примиряваме.
Излизайки от сюжета и естетиката, друго, което мисля, че е страхотно са ефектите. Макар и толкова рано, за началото на 21 век екипа са се справили страхотно и всички сцени изглеждат чудесно дори и днес. Самия сериал не е остарял нито морално, нито визуално. Битките са страхотни, сцените с кораба са невероятно. Ефектите като фазовите пистолети, пушките, телепортации и т.н. са без забележка. Дори и модификациите на сулибаните не изглеждат зле.
Радвам се, че това беше първия сериал от вселената, който гледах. Запали ме и ме въвлече в този свят на изследване, морал, философия и психология. Сигурен съм, че и носталгията говори, но това е лесно един от топ сериалите в тази вселена.
Силно се надявам, че ще видим част от персонажа отново в нов сериал или нещо, което да се доближи до естетиката на този.