Sunshine (2007) е приятна изненада

Последните няколко дни се абстрахирам от сериалите и съм се концентрирал във филмите. Реших да изследвам няколко различни прожекции, на които не бях попадал. Едно от тях – Sunshine от 2007. Много приятно изненадан останах от актьорския състав. Много легенди!

Беше интересно и да видя капитан Америка без стероидите.

Общата ми равносметка е положителна и филма ми хареса. По точковата ми система е солидно: 8.2/10.

Важно е да кажа, че това е личен анализ и като такъв, включва разкриване на историята и сюжета.

Нека започна с Историята и структурата.

Винаги се опитвам да търся минималното количество реализъм. Не бих казал, че за мен е особено важно всичко да бъде 100% вярно с оригинала и да бъде напълно следващо физичните закони и логика. Но има някои критерии, които трябва да се открият.. като например да не е абсурдно.

Историята в Sunshine е много близко до абсурднa. Дори не трябва да си правя труда да търся информация за математиката и физиката на всичко – да запалим отново Слънцето. Изключваме и факта, че не би трябвало нищо да се случи в следващите достатъчно милиарди години.

Но ще погледна всичко от логичността на самия сюжет – започва по определен начин и няма разлика в историята или мотива до края. Бих казал, че не се чупи никъде сюжета и няма големи дупки.

Относно предсказуемостта на филма – не очаквах да имаме и лек мотив на ужаси тук. Филма обяснява как е оцелял Pinbacker и приемам, че е реалистично (от гледна точка на този филм).

Героите се движеха логично из филма и цялостната структура на филма ми допадна. Единствената ми лична забележка е, че третата част на филма е прекалено различна от предните две. Започва като типична научна фантастика и приключва като нещо средно между ужаси и фантастика. Въпреки това на тази част бих дал 1.7 точки. Малко по-малко заради липсата на обяснение защо и какво се случва със Слънцето.

Фантастиката и света на филма.

Освен, че се развива в космоса, не бих казал, че е има космическа дълбочина. Sunshine няма никакво обяснение за това какво се случва със звездата, нито как работят корабите, защо има изкуствена гравитация.

Всичко се развива 2057, но не ми се струва реалистично да имаме капацитета да строим такива машини, които да обикалят и издържат на натоварването на Слънцето. Самия щит не виждам как би устоял на температурата и излъчването.

Въпреки това, през целия филм, нищо от нещата, които бяха заложили във филма като физични закони не се промениха. Това е голям плюс и останах приятно изненадан.

До голяма степен историята движеше сюжета и научната фантастика беше по-скоро като декор за филма. Именно поради тази причина личната ми оценка е 1 точка.

Героите и персонажите направиха филма за мен.

Невероятно добър актьорски състав и страхотна игра от всички. Беше голяма наслада да изгледам филма заради излъчването на актьори като Cillian Murphy, Chris Evans, Hiroyuki Sanada и Michelle Yeoh.

Всеки един персонаж имаше добре изграден мотив и характеристиките. Не излязоха от кожата си нито един път. Сравнително възможно е да се предскажат действията на героите, но за момент, Мейс ми беше противоречив. Отдаден на мисията, но за момент имах усещането, че има някакви странични мотиви. Въпреки това се доказа надежден.

По същия начин беше и с Канеда и Капа. Отдадени изцяло. Дори и Харви като персонаж го разбирам. Едва ли е лесно да си изправен пред такива дилеми, независимо колко тренировки имаш зад гърба си. То не, че става ясно колко са тренирани. Нищо чудно и да са ги събрали заради уменията им и да са ги хвърлили на Икарус, както стана в Армагедон.

Въпреки това действията на всички бяха ясни, дефинирани и логични. Нямаше тъпи разговори и неуместни шеги. Всички имаха някакво развитие, което пасваше на характера им. Капа успя да направи всичко, въпреки страха си, Мейс отдаде всичко, което имаше за мисията си. Интересно беше развитието и с Шърли и начина, по който се изпрати. Влечението му към Слънцето, в крайна сметка го доближи до него. Съдба...

Конкретно тук ми хареса много и историята покрай героите ме завладя. 2 точки.

Темата на филма

Много е ясно за какво става въпрос. Филм, който има ясна цел и структура, има ясна идея, кулминация и решение. Не отнема половин филм, за да разберем за какво всъщност ще се разказва.

Съобщенията към зрителя са през историята и визуалните ефекти, а не се казва пряко като диалог. Всичко става ясно чрез действията. Много интересно беше вплетена идета за саможертвата и разбирането на антагониста към Бог. До колко ние трябва да оставим на природата да си свърши работата и ако трябва да бъде заличение, трябва ли да я оставим? Щом имаме съзнание, излизаме ли от порочния кръг на неконтролираната еволюция?

Въпреки това, на моменти, идеята на антагониста за мотивите му ми се сториха недостатъчно солидни. Не става напълно ясно как е преживял тази метаморфоза.

Самата история не е пожертвана, за да пасне на някаква странична идея или съобщение. Солидни 1.7 точки.

Ефекти и изпълнение

Много добри ефекти, красиви сцени и излъчване. Атмосферата на филма е страхотна. Няма влачене на историята, добре разделена на участъци и няма безкрайни диалози и тъжни сцени. Много ми харесва, когато нещо трябва да се случи и се случва, а не визуално да ми „наслагват“ момент на емоционално зареждане.

Музиката не е нещо, което се запомня, но не беше натрапчива и досадна. 1.8 точки.

Крайна оценка

По личната ми оценка и критерий, филма получава едни добри 8.2 точки.