The Vast of Night (2019) - Лично ревю
Последно време изпитах нуждата да изгледам голямо количество филми в жанра на фантастиката и се поразрових за такива, на които не съм попадал. Минало е достатъчно много време от 2019 година, но едва наскоро ( 2025 към момента на писане на статията ), когато разбрах за съществуването на филма The Vast of Night.
Когато прегледах набързо ревютата ми се стори като потенциално посредствен филм и не очаквах много. Въпреки това останах много приятно изненадан. Целия филм беше чудесен. Ето малко по-разбита извадка от това, което на мен ми хареса.
Има информация за филма, така че прочети след като го изгледаш.
Общата ми равносметка в точки е: 7.8
Историята и структурата на филма.
Целия сюжет на филма е добре структуриран и следва логическа линия, която е непрекъсната. Няма глупави и откровено безсмислени моменти. Още в началото на филма става ясно, че нещо е „различно“ и „не както трябва“. Но ми се струва необосновано вълнението на героите покрай някакъв страничен шум. Защо е толкова странно? В крайна сметка – постоянно има случаи на шум по радиата. Дори и сега.
Допълнително – защо Били рискува всичко, за да информира някакво локално ( и никакво си ) радио в Ню Мексико? Ако историята му е вярна, това би означавало на вратата му да почукат много въоръжени мъже. Независимо колко си остарял и колко ти е все тая вече... струва ми се една идея нелогично.
Въпреки тези две неща обаче, самия филм следва сравнително логична линия до края си. Няма дупки, които не могат да бъдат обяснение или не такива, които да се набиват на очи.
Относно предсказуемостта на действията – мога да кажа, че до голяма степен това, което очаквате – се случва. Няма голяма развръзка или обрати. Историята си следва концепцята на обяснение, надграждане и развръзка.
Не ми допадна, че финала беше „видим“. Ако ни бяха оставили да висим в очакване и неразбиране, може би щеше да е по-добре. Имаше наслагване на информация и очакване, което трябваше да развържат, но това, което видяхме на края беше излишно.
Комбинирайки всичко – бих казал, че тук мога да дам 1.2 точки.
Света около фантастиката.
Тук няма много за описване, защото филма се върти около главните герои и разбираме много малко за света около тях. Това, което ни казва Били е крайно недостатъчно – каква е връзката на хората и тези посетители? Този звук начин да влияят на човеците ли е? Ако ние знаем за тях ( и очевидно армията ), защо не се направи нещо по-агресивно спрямо тях?
Били ни загатва някакви неща, а после Мейбъл Бланч ни разкрива още малко. С помощ от Фей и Еверит научаваме локална информация, която не е достатъчна да си представим голямата картинка. Може би това е умишлено и ни предоставя възможност да развие света на филма в бъдеще.
Тук няма много фантастика, но мисля, че е прилично и добре навързана историята със техния свят. 1.4 точки.
Героите и диалозите.
Тук съм с чудесни впечатления от главните герои – Фей и Еверит. Имаха интересна и динамична връзка и описваха света чудесно. Целия сюжет се движише чрез действия и диалог, без пояснителни фрази към зрителя. Всички герои имаха добре изградени характери и държание. Не бяха кухи хора, които са там просто, за да движат сюжета.
Държанието им и характера им останаха сравнително консистентни. Като на Еверит беше по-консистентен отколкото трябваше ( може би ).
Помислете върху следната история – чува се някакъв случаен шум, който не е по никакъв начин нетипичен или прекалено странен. Въпреки това героите решават, че нещо много странно се случва. Реагират пресилено. После... когато вече действително нещо странно започва да се случва и Мейбъл разказва за своята история със сина си – Еверит се държи дистанцирано и не вярва на нищо от това, което чува.
Това беше единствения път, в който филма леко ме издразни, но не достатъчно, че да ми развали удоволствието. 1.6 точки.
Органичност на филма.
Историята е ясна и дефинирана още в началото. Няма празни пълнежи и информация, която е за зрителя. Филма изглежда и се усеща като кино. Това при големите продукции си е рядкост.
Диалозите не са насилени и няма морални и философски учения и поучения. Има напрежение, което изглежда натурално създадено. 2.0 точки.
Атмосфера, Кино и музика.
Много ми хареса как са пресъздали атмосферата на 50те години на 20 век. Не съм живял тогава и не съм бил в щатите, но картината, усещането и визията са на място. На моменти можеш да си представиш, че този филм е правен 10 години по-рано, а ти самия си го гледаш на телевизора през 1960 година.
Актьорската игра е чудесна. Sierra McCormick, играещата Фей, е блестяща, Gail Cronauer ( Мейбър Бланч ), Jake Horowitz ( Еверит ) също.
Няма бавни моменти, вечни кадри и за минута не съм си погледнал телефона. Атмосферата беше привличаща. Музиката беше на ниво, макар да не помня нищо отличаващо се или специално. Просто прилично. 1.6 точки.
Като заключение мога да кажа, че филма беше добър и не съжалявах, че съм го изгледал. Не е най-добрата научна фантастика, но е много по-добре от филмите, които са ми назад в класацията. Даже бих могъл да кажа, че е чудесен избор и за Петък вечер.