Защо Борг са най-добрият злодей в Star Trek (и какво се обърка след TNG)

Защо Борг са най-добрият злодей в Star Trek (и какво се обърка след TNG)

Борг са най-добрият злодей в целия Star Trek франчайз. Няма Доминион, няма Клингонска империя, няма нищо друго, което дори да се доближава. Те са ултимативният враг. Още с появата им в TNG се влюбих в концепцията им и до ден-днешен смятам, че е една от най-силните идеи във вселената на Star Trek. Враг без лице, с който не можеш да преговаряш. Единствените опции са: да се биеш или да бъдеш асимилиран.

Това, което ме впечатлява най-много, е огромната разлика в технологията и философията им. Ако приемем, че Федерацията е цивилизация тип I по Кардашев, Борг спокойно могат да се определят като тип II. Примерът е Wolf 359 – един-единствен куб разпарчетосва цяла флотилия от кораби без реално усилие. Това е демонстрация на абсолютна технологична доминация.

Според мен най-голямата грешка, която направи франчайзът, беше въвеждането на Борг кралицата. Вместо да запазят Борг като мистериозен, безличен и напълно неумолим колектив, ги приземиха до нещо като централизирана „кошерна“ структура, подчинена на един лидер. Първият First Contact като филм го разбирам – нужна е по-драматична динамика и конкретен антагонист – но цената е висока: концептуално унищожава оригиналната идея зад Борг.

Преди VOY и First Contact Борг бяха ужасяваща машина за асимилация, която не се спира. Колектив с интелектуалния капацитет на милиарди умове, работещи като една система. След това обаче ги „нърфнаха“ – от непреодолима заплаха се превърнаха в група сравнително елементарни дронове, следващи волята на кралица, която фантазира, че „внася ред в хаоса“. От богоподобен рояк ги сведоха до злодей от по-нисък клас.

А истинската сила на Борг винаги е била в концепцията им: те не се нуждаят от изобретяване на нови технологии. Просто асимилират тези, които вече работят. Това поставя редица философски въпроси. Ако няма индивидуални съзнания и креативност, как се генерира иновация? Моята логична хипотеза е, че креативността действително страда – няма „искра“, няма индивидуален гений. Но иновациите могат да съществуват чрез brute force. Колективът може да отдели практически неограничен ресурс, за да изпробва всички възможни подходи към даден проблем, докато един от тях даде резултат. Това е различен модел от човешкия, но е валиден.

В TNG Борг бяха показани като цивилизация, която – ако получи достатъчно време – би могла да асимилира цялата галактика. Логичното след това би било естествено развитие в посока междугалактически пътувания: достигане до Андромеда, след това до други суперструктури. Този път беше отворен за развитие, но франчайзът избра различен подход.

И затова много бих се радвал на паралелна вселена (както mirror universe), в която Борг никога не са имали кралица. Свят, в който те са останали това, което първоначално бяха: безлична, хладна, логична машина за асимилация и експанзия. Би било изключително интересно да видим как Федерацията би реагирала на такава версия на Борг – какви технологии би развила, какви тактики, каква психология. Защото това изисква истински футуризъм: адаптиране към враг, който не можеш да разбереш, не можеш да преговаряш с него и не можеш лесно да победиш.

Абонирай се за Sci Fi България

Не пропускай най-новите издания. Регистрирай се сега, за да получиш достъп до библиотеката с издания само за членове.
jamie@example.com
Регистрирай се